Хипереозинофилен синдром- кога да мислим за ендокардит на Льофлер?

Абстракт

Хипереозинофилният синдром (ХЕС) представлява рядка и разнородна група нарушения, определен като персистиращa кръвнa еозинофилия (> 1,5 × 109/L в продължение на повече от шест последователни месеца), свързан с признаци и/или симптоми на органна увреда, при липса на други обективни причини за еозинофилия  като  паразитни  инфекции,  алергични  реакции и други. Известни са две форми на идиопатичния ХЕС- ендомиокардна  фиброза (болест на Daries)  и  ендокардит  на  Льофлер.  Eндокардитът на Льофлер (ендомиокардна болест, еозинофилна болест) се характеризира с хипереозинофилия в кръвта и ендокарда, водеща  до  развитие  на  рестриктивна  кардиомиопатия  с  ендокардно  фиброзно задебеляване в апикалните и субклапните области на сърцето, без разпознаваема причина. Засягането на сърцето се случва в 60-75% от случаите. Фиброзата увеличава сърдечната ригидност, което води до рестриктивната кардиомиопатия и последващо развитие на тежка сърдечна недостатъчност.

Целта на настоящия литературен обзор е да се представят характерните признаци на Льофлеровия ендокардит и да се повиши осведомеността и вниманието към редките заболявания на миокарда. Това би довело до по-бърза и точна диагноза и стартиране на ранно лечение.