ХИРУРГИЧНА КОРЕКЦИЯ, УСЛОЖНЕНА СЪС СЪРДЕЧЕН АРЕСТ,НА „CHIN ON CHEST“ ДЕФОРМИТЕТ, ПРИЧИНЕН ОТ ФРАКТУРА НА ТЯЛОТОНА C6 ПРИ ПАЦИЕНТ С АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ – КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

Абстракт

Синдромът „Chin on Chest“, или „брадичка фиксирана върху гръдната кост“, причи­нен от фрактура на тялото на C6 и субаксиална цервикална кифоза при пациенти с анкило­зиращ спондилит, е рядък. Представяме 66-годишен мъж, постъпил в Клиниката по невро­хирургия и гръбначна хирургия с основни оплаквания от невъзможност за хоризонтален поглед, отваряне на устата и преглъщане. Тази тежка, хронично прогресираща деформация, води до пълна инвалидизация поради невъзможността пациентът да се обслужва самосто­ятелно и да поема дори течности. Късните усложнения обикновено са декубитус и спон­танна руптура на хранопровода. Рентгенографиите на цeрвикалния сегмент на гръбначния стълб обективизират ъгъл C0–2 от 0° при флексия и 3° при екстензия, а вертикалният ъгъл между брадичката и линията на веждите беше 49°. Планирахме бимодуларна хирургия – първи етап задна корекция на кифотичната деформацията с инструментална фиксация и фузия, а на втори етап – предна корпектомия и фузия. Първият етап е инструментална фиксация и фузия, включваща окципитална плака – C3-4 (маса латералис) винтове – T2-3 (педикуларни винтове) отзад за коригиране и предотвратяване на прогресирането на ки­фозата. Вторият етап на хирургичното лечение включва предна хирургия – корпектомия С6, инструментация с титаниев меш и шийна плака и фузия. Целта на тази хирургия е ста­билизиране на предната колона на гръбначния стълб. Този маньовър е задължителен при пациенти с анкилозиращ спондилит, поради ниската костна плътност. Постоперативните компютърнотомографски образи показват оптимална корекция на кифотичната деформа­ция с общ корекционен ъгъл от 55 градуса, като вертикалният ъгъл между брадичката и линията веждите е възстановен до 17°. Този тип двуетапни хирургии са свързани с изклю­чително висок пери- и интраоперативен риск от ятрогенни фрактури на прешлени, водещи до тежък неврологичен дефицит и съдови увреждания поради естеството на заболяването. Въпреки усложнението настъпило в края на хирургията от сърдечно-съдов произход, при пациента се постигна перфектна оптимална корекция на деформацията на субаксиалния сегмент на гръбначния стълб.