ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА QRS-КОМПЛЕКСА ПРИ СЕПТАЛЕН И АПИКАЛЕНДЕСНОКАМЕРЕН ПЕЙСИНГ
Ключови думи :
септален пейсинг, апикален пейсинг, продължителност на QRS-комплекс, пейсмейкър индуцирана кардиомиопатияАбстракт
Въведение: Деснокамерното пейсиране е основен метод за лечение на брадиаритмии. Хроничното пейсиране на дясната камера се асоциира със систолна и диастолна дисфункция при определени пациенти. Продължителността на QRS-комплекса и съпътстващата го диссинхрония се смятат за основни предиктори за развитие на пейсмейкър-индуцирана кардиомиопатия (PICM). Цел: Целта на това проучване е да се сравни разликата между продължителността на нативния препроцедурен и пейсирания постпроцедурен QRS (QRSd) при апикално и септално позициониране на електрода. Материал и методи: В това ретроспективно проучване са сравнени десет последователни пациенти с деснокамерен апикален пейсинг и десет последователни пациента с деснокамерен септален пейсинг. Посредством пре- и постпроецдурен запис на 12-канална ЕКГ се анализира продължителността на най-широкия QRS-комплекс от всички отвеждания на всеки пациент. QRS-комплексът, регистриран предпроцедурно (QRSb), служеше за референция, и пейсираните QRS-комплекси (QRSp) бяха сравнявани с него, като всеки пациент беше контрола на самият себе си. QRSd се изчисли чрез QRSb – QRSp. Резултати: Септалният деснокамерен пейсинг се асоциира със статистически значима по-кратка продължителност на пейсираният QRS-комплекс спрямо деснокамерния апикален пейсинг (145,8 ± 10,1 срещу 155,9 ± 9; p < 0.05). При сравнение на QRSd се регистрира значително по-сигнификантно удължаване на QRS-комплекса в групата с деснокамерна апикална стимулация (67.1 ± 11.1 ms и 37,3 ± 22,8 ms; p < 0.05), в сравнение с групата със септално стимулиране. Заключение: Деснокамерният септален пейсинг се асоциира със значително по-кратка продължителност на пейсираният QRS-комплекс.
