Остър инфаркт на миокарда и доказан антифосфолипиден синдром – клиничен случай и литературен обзор

Абстракт

Острият инфаркт на миокарда (ОМИ) представлява миокардна клетъчна смърт поради продължителна миокардна исхемия. Наред с най-често срещания тип на ОМИ – първи, дължащ се на руптура или ерозия на атероскеротична плака, не бива да забравяме и останалите причини за настъпването му като коронарен спазъм, емболизъм, артериална дисекация, продължителни аритмии, анемия, тежка дихателна недостатъчност и други. Представен е клиничен случай на пациентка на четиридесетгодишна възраст с ОМИ със ST-елевация по долната стена на лявата камера. Предвид анамнезата за патологични бременности, придружаващ IgA гломерулонефрит и липсата на рискови фактори за кардиоваскуларно събитие се обмисли възможността за наличие на антифосфолипиден синдром (АФС). АФС е системно автоимунно заболяване, характеризиращо се с повишен риск от рецидивираща артериална и венозна тромбоза и/или чести усложнения по време на бременността. След потвърждаване на диагнозата АФС, дължащ се в случая и на системен лупус еритематозус, започнахме ефективна антитромбозна и имуносупресивна терапия, с оглед понижаване на вероятността от последващ рецидив на тромботично събитие. На преден план отворен остава въпросът коя е най-оптималната антитромбозна терапия при тези пациенти поради липса на данни от рандомизирани клинични изпитвания.