Ен докардит на Lo еffler – рядък случай на рестриктивна кардиомиопатия

Абстракт

Асоциацията между еозинофилия, активен кардит и полиорганна недостатъчност са описани за първи път през 1936 г. от швейцарския лекар Вилхелм Льофлер. Като две редки форми на хипереозинофилен синдром се представят Ендокардитът на Loеffler и Ендомиокардната фиброза. Ендокардитът на Loеffler (EL) е рестриктивен модел на кардиомиопатия, клиничните прояви на която са свързани с белези на тежка сърдечна недостатъчност. При него често се открива вътрекамерна тромбоза. Прояви на тромбемболия, като транзиторни исхемични атаки, исхемия на слезката, както и тромбемболични инциденти, ангажиращи коронарните артерии, често представени с клиничната картина на остър коронарен синдром, са част от изявата на заболяването. Замаскирането от клиничната проява на големи нозологични единици като остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, паразитози биха затруднили правилния диагностичен подход. Характерната ехокардиографска находка и данните за еозинофилия са насочващи на първи етап. Златен стандарт за поставяне на диагнозата са ендомиокардната биопсия с последващо хистологично изследване, както и провеждане на ядрено-магнитен резонанс. Ранното откриване на заболяването е от ключово значение за прогнозата на пациента. Без стартирано специфично лечение, прогнозата е лоша и е свързана с повишена смъртност. Представяме клиничен случай на 63-годишна пациентка с рестриктивен модел на кардиомиопатия (КМП). Характерната ехокардиографска и клинична находка бяха с висока суспекция за ендомиокардна болест, която бе потвърдена и хистологично. След стартиране на необходимата за заболяването специфична терапия, пациентката е с отлично повлияване на симптоматиката и постигната клинична ремисия.