Аортата – нейните нормалности и абнормалности – клиничен случай

Абстракт

Аортата се разделя на торакална и абдоминална част и има сложно ембрионално развитие. Торакалната аорта се състои от 4 сегмента – най-проксималният е аортният корен, а тубуларната асцендентна аорта, аортната дъга и десцендентната аорта са следващите. Десцендентната аорта има различни морфологични варианти и аномалии, чието познаване е от изключителна важност както за клинициста, така и за рентгенолога, за да се избегне поставянето на погрешни диагнози. След най-честите варианти са дуктус дивертикулум, аортно вретено и псевдокоарктация на аортата. Представяме клиничен случай на 54-годишен мъж с оплаквания от гръдна болка, провокирана от физическо усилие в условията на лош контрол на артериалното налягане. От образните изследвания се установи ектазия на синусите на Валсалва и асцендентната аорта, аортно вретено и дуктус дивертикулум, които създадоха диференциалнодиагностична дилема. Аортният истмус може да има 3 морфологични варианта – с вдлъбнат контур и еднакъв диаметър, леко изразено изпъкване и фокално издуване, известно като дуктус дивертикулум. Последният представлява остатък от затворения или частично затворен артериален проток. Аортното вретено е фузиформено концентрично издуване дистално от нивото на истмуса с гладки контури. Псевдокоарктацията на аортата е рядка вродена съдова аномалия, при която десцендентната аорта се представя елонгирана и с кинкинг, непосредствено след устието на лявата подключична артерия.