ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СИНДРОМА „БЪРНАУТ“
Ключови думи :
бърнаут синдром, медицински работнициАбстракт
Медицината винаги се е считала за професия с високи изисквания към своите представители (лични качества, високо ниво на образование и т. н.). Много медицински работници като представители на помагащите професии са подложени на висок риск от емоционално изгаряне, което в литературата се обозначава с термина „бърнаут“ (англ.), което се превежда като „изгаряне, изпепеляване“. Изгарянето се явява глобален проблем, свързан с наличието на дистрес, възникващ в процеса на изпълнение на трудовата дейност, влияещ отрицателно както на психическото, така и на физическото здраве на човека, но също и на ефективната дейност на организацията. Синдромът на емоционалното прегаряне може да се разглежда като неспособност на човека да се справи с емоционалния стрес на работа. Изгарянето е негативно свързано с личното здраве на сътрудниците. Под влияние на хроничния професионален стрес постепенно възниква разочарование от професията, нараства желанието да се спре работата, възниква деморализация, появява се склонност към алкохол и наркотици. Започва да се забелязва намаляване на личните ресурси за качествено изпълнение на професионалните задължения, появяват се семейни конфликти, както и проблеми със здравето и тяхното отричане. Професионалното изгаряне има висока цена както за отделния сътрудник, така и за организацията. То снижава продуктивността на труда, способства за текучество на кадри, намалява мотивацията на персонала за изпълнение на служебните задължения, което води до намаляване на ефективността на работата и понижаване на ценността на сътрудниците за организацията, негативно се отразява на здравето на всички членове на колектива. Изгарянето води до загуба на продуктивност, мобилност и конкурентноспособност.