TEVAR при пациент с покрита руптура на аневризма на торакална аорта след пач пластика на аортна коарктация

Абстракт

Коарктацията на аортата е едно от най-честите конгенитални заболявания на сърдечно-съдовата система. Съставлява  5- 8% от всички вродени сърдечни  малформации. Честотата на изолираните форми е 3 на 10 000 живи раждания [1].Точния механизъм на възникване е все още енигма, но повечето хипотези включват абнормен кръвоток в областта на ductus arteriosus или абнормен ъгъл между дуктуса и аортата, които водят до намален кръвоток през шънта и потенциират образуването на стеноза. Други хипотези включват абнормно разпространение на дуктална тъкан в аортата (ектопична дуктална тъкан), която води до образуването на стенотичен участък [2].

   Терапевтичното поведение при коарктация на аортата бива оперативно и интервенционално. Често дългосрочно усложнение от оперативното лечение е образуването на аневризмално разширение в или около коригирания участък. С нарастването на размерите на аневризмата експоненциално нараства и рискът от руптура на аортата. Последната се асоциира с много висока смъртност, предвид на което често пациентите не достигат до звената за спешна медицинска помощ [3]. В някои случаи руптурата може да се ограничи от околните тъкани, които възпрепятстват ексангвинацията (обезкървяването)- т. нар. покрита руптура, а забавеният кръвоток в руптуриралата зона позволява образуването на пристенна тромбоза [4].

 С настоящия клиничен случай представяме 64 годишен мъж с покрита руптура на аневризма на десцендентна аорта, който в миналото е претърпял аортопластика с Dacron-пач по повод на коарктация на аортата. Проведено беше успешно ендоваскуларно лечение на торакална аорта с имплантация на ендопротеза (TEVAR).