АГРЕСИВЕН ТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ПАЦИЕНТ С ЕКТРЕМНО ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИХОСПИТАЛИЗАЦИОНЕН СЪРДЕЧЕН АРЕСТ ПРИ МАСИВЕН БЕЛОДРОБЕН ТРОМБОЕМБОЛИЗЪМ

Абстракт

Въведение:Белодробният тромбоемболизъм е най-сериозната клинична изява на венозният тромбоемболизъм като приблизително една трета от пациентите умират от кардиоваскуларен колапс в рамките на първите часове от представянето, често преди диагнозата да бъде потвърдена и започната терапия. Основното усложнение след продължителна кардиопулмонална ресусцитация остава аноксичната мозъчна увреда с персистиращо коматозно състояние.Клиничен случай: Представяме 58-годишна пациентка с белодробен тромбоемболизъм, при която се реализира сърдечен арест по време на клиничен преглед преди хоспитализацията, при която ехокардиографски визуализирахме подвижен тромб в десните кухини. Симултантно с кардиопулмоналната ресусцитация извършихме системна фибринолиза, която се понесе без усложнения и възстановяване на спонтанна циркулация 45 мин след началото на сърдечния арест. Последвалото коматозно състояние в резултат на мозъчната хипоперфузия/реперфузия третирахме с прицелен контрол на централната телесна температура на фона на съпътстваща интензивна терапия на кардиогенния шок. Пациентката възстанови съзнание и когнитивни функции и беше изписана без неврологичен дефицит и стабилна хемодинамика.Заключение: Потвърждаваме ефективността на тромболитичната терапия при високорисков тромбоемболизъм и продължителните ресусцитационни усилия над 30мин, комбинирани със стратегия за температурен контрол,когато пациента се представя със сърдечен арест и възможността за благоприятен клиничен изход.