EDTA ЗАВИСИМА ПСЕВДОТРОМБОЦИТОПЕНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТ, НАСОЧЕНЗА КЛАПНО ПРОТЕЗИРАНЕ – КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ ОТ ЛАБОРАТОРНАТА ПРАКТИКА
Ключови думи :
EDTA зависима псевдотромбоцитопения, тромбоцитна аглутинация, антитромбоцитни автоантителаАбстракт
EDTA зависимата псевдотромбоцитопения (EDTA-PTCP) е често срещан in vitro феномен, чието разпространение варира между 0,1-2% сред хоспитализирани пациенти и достига 15-17% при амбулаторни пациенти, оценени за изолирана тромбоцитопения [1]. Съобщава се както при здрави индивиди, така и при пациенти с различни заболявания, включително колагеново-съдови заболявания и неоплазми [2]. Доброто познаване на патофизиологията на EDTA-PTCP и ранното откриване на състоянието, e oт решаващо значение както за пациента, така и за лекуващия лекар. Диагностичното доуточняващо поведение се състои в оценката на апаратните клетъчни хистограми и визуализирането на тромбоцитни аглутинати на натривка от пробата с антикоагулант EDTA. Предприема се вземане на нова кръв с алтернативен антикоагулант и установяване апаратно реалния тромбоцитен брой, което предотвратява клинични последици с потенциални животозастрашаващи събития – ненужна трансфузия на тромбоцити, прием на кортикостероиди, дори спленектомия. Представяме клиничен случай на EDTA-PTCP, при който се установиха значителни разлики в броя на тромбоцитите, измерени от хематологичните анализатори (Sysmex XN-1000, Sysmex XN-350) от кръв, взета във вакутейнер с EDTA и вакутейнер S-Monovette® ThromboExact с магнезиев сулфат. Целта на нашето изложение е успешното и навременно установяване на EDTA-PTCP в лабораторната практика, което ще повлияе взимането на правилни терапевтични решения и ще доведе до успешно проведени хирургични интервенции и подобряване качеството на живот на пациента.